Моят Червен бряг

Бюджетът е на плюс от 177,7 млн. лв. за първото полугодие на 2023 г.Кабинетът одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г., изготвена в изпълнение на Закона за публичните финанси. Това съобщи пресслужбата на Министерски съвет.

На база данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма на касова основа към края на юни 2023 г. е положително, в размер на 177,7 млн. лв., което е 0,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лв. и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лв.

Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите постъпления във връзка с крайния срок, 30 юни, за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък и на алтернативните данъци, и от друга страна, на постъпили неданъчни приходи от Европейската инвестиционна банка, формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове за финансиране на проекти от Модернизационния фонд, постъпили приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и други. По този начин формираният дефицит за първите пет месеца на годината бе изцяло компенсиран през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е положително.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 г. са в размер на 31 404 млн. лв. Постъпленията нарастват с 3156,1 млн. лв. – 11,2% спрямо отчетените към юни 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3370,9 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 214,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, са в размер на 24 580,4 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2341,4 млн. лв., 10,5% спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,3% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4946,1 млн. лв., като нарастват с 634,8 млн. лв. – 14,7% спрямо отчетените към юни 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 454,4 млн. лв. Приходите от други данъци са в размер на 1720,6 млн. лв. или ръст от 806,5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7459,3 млн. лв., което представлява ръст от 995,5 млн. лв. – 15,4% спрямо отчетените за същия период на м.г.

Неданъчните приходи са в размер на 5620,8 млн. лв. и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и др. През юни постъпиха приходи в размер на 384,5 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия.

Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да бъде подпомогнат преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407,3 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1202,7 млн. лева.

Разходите по КФП към юни т.г. възлизат на 31 226,3 млн. лв. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4154,4 млн. лв. – 15,3%. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и др. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и др.

Нелихвените разходи са в размер на 30 029 млн. лв. Текущите нелихвени разходи са в размер на 27 820,5 млн. лв. Капиталовите разходи възлизат на 2175,1 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 349,7 млн. лв.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни т.г. от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30 юни 2023 г. е 12,9 млрд. лв., в т.ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в Българската народна банка и банки, и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др.

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

Разследват Челси за финансови измами,,

Челси е разследван от Висшата лига за предполагаеми нарушения на финансовите разпоредби по време на времето на предишния президент Роман Абрамович в клуба, съобщават британските медии.

Настоящите собственици Тод Бьоли и Clearlake Capital Consortium, които поеха управлението миналото лято, след като Абрамович беше принуден да продаде клуба след санкции в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, са сигнализирали сами за евентуалния проблем Висшата лига и Футболната асоциация.

свързани статии

УЕФА обяви миналия месец, че лондончани са се съгласили да платят 10 милиона евро на централата заради “непълни финансови отчети” между 2012 и 2019 година.

свързани статии

От Челси обявиха в изявление, че новите им собственици са разбрали за евентуални нарушения при извършването на “задълбочен процес на проверка” преди покупката на клуба.

Според британските медии, все още не са повдигнати обвинения от страна на Висшата лига, но въпреки че те се отнасят за минал период, възможните санкции могат да включват глоба или отнемане на точки, ако клубът бъде признат за виновен за неправомерни действия./БТА

Снимка: БГНЕС
Adblock test (Why?)