Daily Archives: септември 16, 2018

Първи плувен турнир в Плевен, организиран по проект на Спортното министерство

Първи плувен турнир в Плевен, организиран по проект на Спортното министерствоpluven turnirНад 60 деца на възраст от 15 до 19 години от различни учебни заведения в Плевен се включиха днес в Първия плувен турнир, провел се на Общинския плувен комплекс /до СУ „Иван Вазов“/ в града. Старт на надпреварата, организирана ден преди началото на новата учебна година, дадоха председателят на Общинския съвет Мартин Митев, заедно с началника на Регионалното управление по образование Албена Тотева. Турнирът се организира по проект „Младите хора – Бъдещето на България – това сме ние!“ на Министерство на младежта и спорта и Асоциация „Докосни дъгата“ с председател д-р Денислава Ангелова, заедно с плувен клуб „Инвиктус“ – Плевен с управител и треньор Кирил Бъчваров. 
pluven turnir1pluven turnir2pluven turnir3„Радвам се да видя как през последните години плуването връща своята заслужена слава в Плевен и интереса към този хубав спорт, а и като цяло към спорта от страна на плевенските деца, непрекъснато расте. Всички се радваме, когато чувате за успехите на малките плувци от плувен клуб „Инвиктус“. Тези деца защитават достойно честта и на своя клуб, и на Плевен. Неслучайно и името на клуба ви в превод от латински означава „Непобедим“, обърна се към участниците в турнира Мартин Митев. Той  поздрави малките плувци за техните усилия, хъс и желание за победа и припомни за началото 2015 г., когато в Плевен се ражда „Инвиктус“. „Знам, че още със създаване на клуба вашите треньори си поставиха за цел да се върне заслужената слава на плуването като спорт в нашия град. И успяха. Плуването е спорт, който дава и учи на много неща, сред тях са дисциплина и състезателен дух. На всички участници в днешния турнир пожелавам успех, истинска спортсменска битка и нека победата не е на всяка цена. Най-важното е удоволствието от това, че сте част от една хубава и полезна инициатива!“, каза Мартин Митев, след което даде и официално старт на надпреварата.
След оспорвани битки бяха излъчени и победителите в различните стилове, а наградите връчени на церемония на игрището в СУ „Иван Вазов“. Честа да връчат медалите на победителите имаха председателят на Общинския съвет Мартин Митев, областният управител Мирослав Петров, Албена Тотева – началник на РУО – Плевен,  директорът на ОД на МВР – Плевен комисар Красимир Начев, световният шампион по бокс Детелин Далаклиев, изпълнителният директор на Националната спортна база Пламен Манолов и директорът на СУ „Иван Вазов“ Димитър Митев, който днес се оказа и рожденик. В рамките на церемонията бе връчена и купата на асоциация „Докосни дъгата“ на личност, която има съпричастност към проекта „Младите хора – бъдещето на България – това сме ние“. Отличието е за сенсей Милена Кирниколова – старши треньор и управител на Спортен клуб по карате “Спартак-Плевен”.
Провелият се днес плувен турнир на практика е финал на дейностите по проекта в Плевен и на този финал имаше и музикална изненада. За доброто настроение на малки и големи се погрижиха самите Теди Кацарова, Дичо и RDMK /Rudi, Duli, Muden & Kukusheff/. Съвместно с тях асоциация “Докосни дъгата“ е създала песен и клип, насочени срещу агресията в училище и на улицата. В Плевен популярните изпълнители за първи път представиха проекта пред публика, а песента носи заглавието „Агресия“.
pluven turnir4

Powered by WPeMatico

Биха оператор на бТВ на протеста

Биха оператор на бТВ на протеста

Протестиращите пред парламента нападнаха оператор на една от националните телевизии – бТВ, предаде репортер на „Фокус“. След намеса на служителите на реда не се стигна до ексцесии. Недоволстващите нарекоха медиите продажници и заявиха, че няма да работят с тях.

Един от организаторите на протеста Емил Русинов съобщи на мегафон, че е получил хиляди заплахи за живота си заради организирането на демонстрацията. Той съобщи, че от 12.00 до 17.30 часа утре отново ще се състои протест пред парламента, а след това до 18.00 часа ще има шествие до Министерски съвет.

Powered by WPeMatico

Македонската легенда Влатко Стефановски: Бих спрял всички войни и бих вдигнал всички граници, ако можех!

Македонската легенда Влатко Стефановски: Бих спрял всички войни и бих вдигнал всички граници, ако можех!

Влатко Стефановски е една от най-големите македонски музикални легенди. Роден е през 1957 година в Прилеп, в семейство на театрали. Свири от тийнейджър. Той е един от основателите на легендарната македонската формация „Леб и сол”, с която записва 14 албума, които печелят фенове по всички континенти. Има 2 издадени студийни проекта със сръбския музикант Мирослав Тадич, композирал е и музика за над 10 филма, за 3 балета и за театрални постановки. Талантът на Влатко Стефановски отдавна е прекрачил границите на родната му Македония, защото той печели овации и в САЩ, и в Канада, във Великобритания, Германия, Франция и разбира се – в България. През 2008-ма той бе един от гостите на Пловдивския джаз фестивал. А този месец виртуозният китарист ще повиши емоциите и настроението, дори и само с появата си, на фестивала „One Love Tour”, където ще представи балкански фолклор, блус, рок, джаз и най-новото от репертоара си.Всъщност звукът на неговата китара завладява балканите още в края на 70-те години. Талантът му създава магия, събира светове – Изток и Запад, фолклор и рок, Европа и Балканите. Влатко Стефановски е един от най-известните музиканти със своята уникална техника и звукоизвличане. Почти няма българин, който да не настръхва на емблематичната му песен „Бел кон”, която стана популярна преди няколко години в постановката на Александър Морфов „Хъшове”. В нея се пее: „Всеки от нас има своя звезда, що го води дорде е жив. Кога свети ярко, човек има живот! Кога гасне – судбина.”

– Г-н Стефановски, вие сте легенда на македонската музика, но имате много почитатели и в България. Как се чувствате у нас? Как усещате България?

– В България винаги се чувствам добре, което е много важно. Пътувам до България в последните вече повече от 20 години и спокойно мога да кажа, че се чувствам у дома си във вашата страна.

– В кои градове сте били и имате ли любими български места?

– Бил съм на много места вече. В Пловдив, Варна, Бургас, Созопол, Боженци, Габрово, където много ми хареса. В Благоевград бях с Биг Бенда на БНР. Видял съм много градове и места, чувствам се много добре на българска земя. Ако се замисля кои са любимите ми места, първо ми излизат Пловдив и София. Харесва ми много и Банско, често ходя там. Имал съм възможност да опозная България – и като турист, и като музикант.

– Включихте се в музикалното турне One Love Tour, което обединява не само българската и македонската музика, но и душевността на двете нации. В този смисъл къде откривате приемствеността? И мислите ли, че през годините двата народа са стояли достатъчно близко един до друг – не само в политическо, но и в културно отношение?

– Хубав въпрос много. Главното и при едната, и при другата нация според мен, това са емоциите. Много емоционална музика се прави и в Македония, а и в България. Има прекрасни песни. А доколкото познавам и българската традиционна музика – тя е изпълнена с емоция, с разнолик и шарен фолклор. Богати аранжименти и звуци. Теодосий Спасов е мой много добър приятел – той много ме е въвеждал в това кое как се свири в България, какво изразява. Всъщност през годините се получи така, че именно ние,

 

музикантите, се превърнахме в предвестници за близостта между двете нации,

 

отвъд всякакви политически нагласи. Драго ми е, че двата народа стават все по-близки – намирам културата на много по-високо ниво, отколкото е била преди. И наистина ми е много приятно. И чакам с нетърпение да направят директната линия София-Скопие/Скопие-София. Ако можеше да стигаме по-бързо едни до други, би било феноменално.

– Това зависи и от политиците, за които знам, че хич не ви е приятно да говорите…

– Какво да ви кажа… Политиците малко закъсняват за жалбите на своя народ. Те стоят зад нас, ако трябва да бъда честен. С Теодосий Спасов работим заедно от 2009-та година, когато още отношенията между България и Македония не бях още на много добро ниво. Но с него творяхме заедно. Свирехме в много проекти и по един или друг начин показахме начина двата народа да си бъдат близки. Били сме с него и в Гърция, и в Сърбия, и в Албания, навсякъде се разбирахме чудесно. Аз съм много отворен в комуникацията, а това е най-добрият пример за това как се постига тази свобода на нагласите към другия.

– Изпяхте „Бял кон” в спектакъла на Александър Морфов „Хъшове” преди няколко години. Какви впечатления съхранихте от онзи момент за себе си?

– Този спектакъл винаги ще го помня, да. Тогава тази моя песен „Бел кон” стана голям хит. И по някакъв начин ми помогна да стана разпознаваем за публиката в България. Но музиката прави така – ако е добра и качествена, проправя своята пътека, където и да е. Моята намери своя път. С Александър Морфов работихме чудесно. Преди време се засякохме отново и беше много приятна среща. Интересното е, че в България „Бел кон” е с леко изменен текст, съобразно желанията и представите на хората. Но текстът е много истински, много искрен, заради това и толкова хора я обичат. Песен, писана преди 20 години, все още е актуална. Предизвиква големи аплодисменти.

– Изкуството е друг свят за душата и ума. Означава ли това, че всеки творец по своему обитава някаква паралелна реалност, в която изгражда себе си?

– О, да, може да се каже така. Творенето винаги е една паралелна реалност. И тази паралелна реалност винаги оказва влияние на онова, което се случва сега, и което ще се случи утре. По един или друг начин подсказва за смисъла, който да се следва в живота. Понякога се явява и вид утеха – която таим по обичани наши близки. Друг път е надежда, за която да се хванем, за да продължим напред.

– Кои са трудните моменти, които са ви изградили като характер?

– О, скъпа моя, толкова са ми много трудните моменти в живота. Никой живот не го подминават трудностите. Рядко чувам за хора с удобен и съвсем безоблачен живот. Мен

 

животът ме е карал да преминавам през доста тъмни тунели.

 

Познавам и мрака, но и слънцето, но съм приел тези контрасти като нещо неминуемо, което не можем да избегнем, дори и да искаме. Не искам да звуча като човек, който се оплаква, но наистина съм минал през какво ли не.

– Трудностите са били от личен характер навярно?

– Да, лични. Те се редуват като емоции, но какво да правиш – приемаш ги, каквито и да са, защото иначе не можеш да продължиш напред. Не ми се иска да влизам в подробности, но само ще кажа, че последните две години бяха много трудни за мен. Няма да натоварвам нито вас, нито хората, но това е период, в който аз изживях страшни работи. Но ето, продължавам да се трудя, да се боря, да живея.

– Светът, в който живеем, става все по-суров. Все по-често се говори за това как да се запази световния мир. Как се предпазвате от неизбежния стрес на ежедневието?

– Днес сготвих обяд за сина си, сготвих и за мен. Старая се да се взирам най-вече в своя микросвят, защото там мога да направя промените, а не в световен аспект. Стресът е голям, да, но ако човек сам не намери начин да се предпазва от него, никой няма да намери вместо него. Дали ще гледа телевизия, дали ще слуша музика или както понякога аз обичам – да свиря на китара, така се дистанцирам. Често, когато гледам новините по телевизията, просто се учудвам, без нищо да мога да променям. На всичко, което се случва по света.

– Ако имахте възможност да се обърнете към управляващите – било то на Македония или на България, какво бихте им казали?

– Аз съм утопист. Не се занимавам с политика… Но знаете ли какво, ако зависеше от мен, щях да спра всички войни в този момент. И бих вдигнал всички граници.

– Свят без граници? Някои биха казали, че така ще бъде твърде анархично…

– Не, защо анархия. Няма да има. Но аз затова казвам, че съм затвърден утопист, защото вярвам в утопии, в неща, които на практика са невъзможни. Сега проблемите, свързани с емигрантите, съществуват, защото ги има границите. Без тях това нямаше да се случва.

– …и всеки щеше да може да ходи навсякъде без проблем?!

– Точно така. Без войни, без граници, в един свободен и спокоен свят. Това е сега моята молба – всички войни да спрат и всички граници да се вдигнат! Знам, че в момента звучи повече като илюзия, но аз вярвам много в това.

– Музиката е основен генератор за вас, но ако не беше тя, мислили ли сте си някога с какво щяхте да се занимавате?

– Може би с рисуване. И преди да започна да се занимавам с музика, обичах да рисувам. Вероятно, ако не беше тя, щях често да съм с молив в ръка и да чертая нещо. Но не като професионалист, разбира се. В тийнейджърските си години се занимавах и с фотография. Пробвал съм се и в спорта – играл съм баскетбол, футбол. Но музиката е това, с което най-много искам да се занимавам.

– Всъщност как започна музикалната ви пътека? Откъде тръгна всичко?

– Започна още от детските ми години. Първоначално ми беше като хоби. Пробвах да свиря на много инструменти, докато открия с кой ми е най-приятно. В младите си години всеки човек обича да експериментира, да пробва, докато открие онова, което най-много го влече.

– През 70-те основахте група „Леб и сол”, която се превърна в легендарна банда. Лесно ли се получиха успехите тогава?

– Ооо, трябва да напиша книга, за да ви отговоря на този въпрос (смее се), толкова много са историите и ситуациите от онзи период. Това е близо 20-годишна история, трудно мога да я синтезирам в няколко изречения. Но онова, което тогава се оказа най-важно за нашето развитие като група, това беше упорството, а след това и таланта.

 

Бяхме абсолютни ентусиасти и това много ни помогна.

 

Направихме, каквото направихме. А и Югославия в онези години беше и по-либерална, не са ни забранявали нищо – нито за облеклото, нито за фризурите, както знам, че е било другаде. Тогава ходехме с джинси, имахме дълги коси, рокери. Живеехме в така да се каже либерален социализъм. Днес виждам, че тогавашната музика все още предизвиква интерес, хората искат да имат плочите, песните в своите музикални колекции.

– Един от албумите ви носи името „Сеир” – интересна дума, фундамент на балканската психология. Описвате я доста добре като „нашенски дзен момент, в който сме активни в пасивността си и пасивни в активността си”. Откъде според вас идва цялата тази пасивност?

– Точно така. Много е характерна думата „сеир” тук, на Балканите. Манталитетът е просто такъв – по-добре да не работиш, отколкото да го правиш; да гледаш какво прави комшията, отколкото да видиш ти самият какво си направил; все друг да ти е крив, когато нещо не ти върви. Затова е сеир. Тази малко цинично-иронична ситуация, в която често попадаме. Точно това всъщност е и сеира – пасивна, ама цинична ситуация.

– Подлежи ли според вас манталитета на една нация на промяна?

– Може би не… Не можеш да промениш манталитета на хората, но можеш да измениш навиците. Вместо да си изхвърляш боклука на улицата, да го изхвърлиш в контейнера.

– И евентуално езика на омразата да изчезне във взаимоотношенията между хората изобщо…

– О, това е много важно, да. Повече толерантност е нужна, за да се получи, каквото и да е било. Но толерантността е свързана малко или много със стандарта на живот. Когато хората имат по-висок стандарт на живот, учат тези неща. Защото обратното – сиромашията – е страшна ситуация. Тя кара хората да правят страшни работи.

– Пишете и филмова музика. Но ако трябва да изберете един филм, с който да опишете най-пълно собствения си свят и живот, кой би бил той?

– Интересно… ами аз съм правил филмова музика за доста различни филми като тематика. Но ако трябва да избера най-точното за себе си, нека да бъде „Gipsy Magic” („Джипси меджик” е македонски филм от 1997 година. Драма на режисьора Столе Попов, по сценарий на Миленко Йеремич. Главните роли се изпълняват от Томи Салковски, Деян Димевски, б.а.).

 

Интервю на Анелия ПОПОВА

Let’s block ads! (Why?)

Powered by WPeMatico

Малоброен протест в София срещу правителството (ВИДЕО)

Малоброен протест в София срещу правителството (ВИДЕО)Малоброен протест се събра в София срещу правителството.

Българи от страната и чужбина излязоха на протест под надслов „Оставка, съд и смяна на системата“. Демонстрации ще има както пред сградата на Народното събрание в столицата, така и пред посолствата на България по света.

Сънародниците ни настояват за оставката на правителството и промяна в модела на управление на страната, като предлагат швейцарския.

Зад протеста в социалните медии застанаха над 34 000 български граждани, живеещи в чужбина, обединени от фейсбук групата „Против геноцида на Борисов и всички досегашни управляващи мафии“. Малка част от тях обаче излязоха на протест в столицата.

<

p class=“wpematico_credit“>Powered by WPeMatico

Мъжът на Аня Пенчева – бияч на Спас Русев? Бившият лекоатлет отървал пандиза благодарение на Тато

Мъжът на Аня Пенчева – бияч на Спас Русев? Бившият лекоатлет отървал пандиза благодарение на Тато

Ивайло Караньотов – звезда от тазгодишното издание на „Фермата”, имал тежки здравословни проблеми заради любовта си към Аня Пенчева. Когато преди няколко петилетки си паднал по прочутата актриса и напуснал първата си жена, той останал без дом. Принудил се да живее по мазета и коридори. Влагата в неизмазаните и неуютни помещения му докарала сериозни заболявания. „Първо изкара грип. После казаха, че било нещо бронхиално. След това – че е пневмония, за да се стигне до там черният му дроб да е разрушен, а имунната система отслабнала”, разправяла е Аня.Докато Ивайло се чудел как да оцелее в мазето, Пенчева живеела с тогавашния си съпруг – Сашо Диков. Дори и като се развела със спортния журналист, тя пак продължила да съжителства с него. Просто не вървяло звездата на Народния театър и БГ киното да се пренесе с дъщеря си Петя в мизерията при любовника си.  Ивайло е син на покойната актриса Славка Славова. Негова първа жена е Юлияна Караньотова. Тя също е артистка, но няма успехите на Аня. По-млада е от Пенчева и е не по-малко красива и сексапилна от нея. Уви, след като навърши 40, закъса със здравето и дори я покоси инсулт. 

„И след развода ни Ивайло остана най-добрият ми приятел. Оженихме се, когато бяхме в 11 клас, през 1981-а. След години той се изнесе. Аз не можех да му дам любов и той отиде да търси други преживявания”, откровеничила е Юлияна. Караньотов има от нея дъщеря Карина. Щерката завърши журналистика в НБУ и е топ красавица. Работила е в Диема, участвала е  в световния конкурс „Мис Дупе”,  а през 2016-а стана майка. В момента е на щат в БНТ и отразява най-горещите теми – ремонта на пътя убиец край „Своге”, разследването срещу Миню Стайков, събарянето на софийската сладкарница „Феята”…

Ивайло и Аня Пенчева дълго държаха в тайна извънбрачната си връзка. Истината излезе наяве чак през 1993-а. Тогава все още омъжената за Сашо Диков актриса забременя от любовника си. На 28 май следваща година се роди синът им Ачо. Днес той е на 24 и е голяма звезда в мотокроса. Печелил е куп републикански и международни състезания. Преди да се разбере за връзката й с Караньотов Пенчева бе първа приятелка с майка му Славка Славова. Двете често деляха една гримьорна в Народния театър. „Славка беше последният човек, който научи, че между мен и сина й има нещо, споделя Аня. – Ивайло работеше в театъра. След като мъжът на Ваня Цветкова замина за Америка, той стана шеф на миманса. Тогава се запознахме. Аз омъжена, той – женен… Един красив ден Славка идва с голям плик. „Сестро, така ми викаше, нося ти тука едни неща. На Лиляна Кошлукова мъжът ми ги е донесъл от Германия, пък не знае, че съм напълняла. Не искам да му казвам и ти ги давам на теб.” Отварям и виждам  цял куп бикини, много хубави. Обаче като знам, че съм с Ивайло, и ми е кофти. Как да й призная: Ти добре ме обличаш, ама знаеш ли кой ми ги съблича тези неща? Отказах ги. Припомних й за бикините малко преди да почине и дълго се смяхме.”

Комични случаи като с бельото има и други. Веднъж Славова и Таня Масалитинова си приказват пред задния вход на театъра. Излиза Аня. Облечена е с ултракъс минижуп. Като я вижда, Славка възкликва: „Ох, Аньо, кой баща те е ваял на струг, коя майка те е раждала, кой те целува!”. И през ум не й минава, че синът й всъщност е този, който целува младата й колежка.  Когато Славова най-сетне разбира за греховната любов на Пенчева с Ивайло, става страшно. Разстроената майка прекъсва всякакви отношения с прелъстилата наследника й красавица. Минават години преди Славка да прости на Аня, задето е разбила първото семейство на чедото й.

Между другото дебютната сценична изява на Пенчева в Народния е именно като партньорка на Славова. Става дума за спектакъла на Кольо Петков „Свекърва”. Свекървата там е Славка, а Аня е снахата. Също като в живота.  Участникът във „Фермата 2018” Ивайло Караньотов се ожени за звездата от „Хан Аспарух” и ред други филми в самото начало на XXI век. Двамата вдигнаха първата българска сватба за новото хилядолетие.  Бракуваха се на 2 януари.

Актрисата твърди, че с мъжа й са се подписали в гражданското, защото обстоятелствата ги принудили. „В един момент синът ни Ангел тръгна на училище. Започнаха да искат документи. След това другите деца подхвърляха някакви неща на Ачи: „То твоят баща не ти е баща.” Наложи се да узаконим съжителството си”, разказвала е Аня. „На мен сватбата като ритуал страшно ми простее“, отбелязвал е пък от своя страна житейският й партньор.
Той е роден на 26 февруари 1958-а и е с няколко месеца по-малък от жена си. На младини бе лекоатлет спринтьор. Някои от националните му рекорди, поставени в онези години на пистата, са неподобрени и до днес. През 1980-а на олимпиадата в Москва Ивайло зае престижното 6-о място с щафетата 4X100. 

В средата на 90-те съпругът на Аня получи доста имоти от реституцията и влезе в графата на заможните мъже  със собствен бизнес. Случвало се е обаче името му да попада и в криминалните хроники. През 2001-а Караньотов бе обвинен от мъжа на Анета Сотирова  Борислав Стоянов-Доктора като поръчител на побоя над сина му Красен. В дъното на скандала стояха едни 400 хиляди долара. Бизнесменът Спас Русев (настоящ собственик на ФК „Левски” – б. р.), тогава установи, че съдружникът му Красен е изтеглил парите. Ивайло бе помолен да съдейства за връщането им. „Моята роля се свеждаше само до разговори със Стоянов”, оправдаваше се синът на Славка Славова, след като го тикнаха в ареста. Самата Пенчева пък твърдеше, че Доктора е ходил у тях да крещи и заплашва, пише „Уикенд“.

Справка в Интернет показва, че гореописаният случай не е единственият екшън в биографията на Ивайло. Той е бил съден и през 1985 г, но не влиза в пандела благодарение на тогавашния Първи в държавата – Тато . „Обявих се изцяло против системата на трениране, против всичко… И тръгнах да правя профсъюз в защита на българския спортист. Отнеха ми състезателни права, тръгнаха да ме вкарват в затвора… В интерес на истината Тодор Живков помага да не попадна в затвора”, споделял е участникът от новото издание на „Фермата”.

Let’s block ads! (Why?)

<

p class=“wpematico_credit“>Powered by WPeMatico