Daily Archives: ноември 28, 2020

Специализирана полицейска операция по безопасност на движението се провежда в област Разград

Специализирана полицейска операция по безопасност на движението се провежда в област Разград

28 Ноември 2020 | 11:51 | Агенция “Фокус”

            <div>

                        <div>
                            <div><figure><img src="http://www.mychervenbryag.com/wp-content/uploads/2020/11/e7955a55c6c4b8d74ca55b515ac1c16b.jpg" alt="Специализирана полицейска операция по безопасност на движението се провежда в област Разград"><figcaption>Снимка: Министерство на вътрешните работи</figcaption></figure></div>
                                                                    </div>


                    </div>


    <div readability="35">
                            <b><i>Разград. </i></b>Специализирана полицейска операция по безопасност на движението се провежда на територията на област Разград. Това съобщиха от пресцентъра на  <b>ОДМВР-Разград</b>.<br>Акцията ще продължи до 20.00 часа на 3 декември.<br>
                            </div>

                    © 2020 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!</p>    
                <p><strong><a href="https://blockads.fivefilters.org/">Let's block ads!</a></strong> <a href="https://blockads.fivefilters.org/acceptable.html">(Why?)</a></p><p class="wpematico_credit"><small>Powered by <a href="http://www.wpematico.com" target="_blank">WPeMatico</a></small>

Спас Гърневски: На системи съм, не съм очаквал, че мога да се заразя

Спас Гърневски: На системи съм, не съм очаквал, че мога да се заразяЛекуват ме със системи и антибиотици. Температурата ту пада, ту се качва. Засега не съм в тежко състояние. Дано не стигам до интензивното.

Това е разказал депутатът Спас Гърневски, който е в болница с пневмония в резултат на коронавирус, съобщава 24plovdiv.bg. Единственото, което го притеснява е това, че е с диабет и високо кръвно. Лекарите следят всички показатели и реагират. Не съм очаквал, че мога да се заразя. Спазвах всички мерки, допълва бившият кмет на Пловдив.

Както стана ясно в края на миналата седмица Гърневски усетил леко неразположение и предупредил шефката на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова, че ще отсъства. Тя била категорична, че трябва да се изследва.

Симптомите на вируса се появиха в понеделник. Първо, жестоко и изведнъж ме втресе, като при силна настинка. След това ме атакува остра кашлица. Повиши се и температурата, а после дойде хремата, разказва Гърневски. Тестът му излязъл положителен. Джипито му изписала хомеопатични лекарства и препоръчала да влезе в болница, тъй като има диабет и високо кръвно. Спас Гърневски е предпочел пловдивско лечебно заведение. По думите му за него се полагат много грижи. Гърневски е в същата болница, в която лежа и Здравко Димитров. Всички кметове идват при нас, казват от персонала.

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

Нафтата с оптимален състав срещу Созопол

Нафтата с оптимален състав срещу Созопол,,

Отборът на Нефтохимик приема състава на Созопол в мач от поредния кръг на втория ешелон. Бургаският тим постигна победа като гост срещу Септември Симитли и сега излиза с подобрено самочувствие срещу съседите от курортния град, намиращ се на 30 километра южно от областния център. Новият старши треньор Диян Дончев ще разчита на оптимален състав. Мачът е от 14,30 часа на стадион Лазур, но ще се играе пред празни трибуни заради противоепидемиологичните мерки, които правителството предприе.

Let’s block ads! (Why?)

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

ПЪРВИ СНИМКИ от тайната погача на Гущерова и шикозния й дом

ПЪРВИ СНИМКИ от тайната погача на Гущерова и шикозния й дом

Преди месец Светлана Гущерова роди Добромир, но никой освен най-близките й не разбраха щастливата вест. През бременността Светлана се пазеше до последно и не се показа с наедряло коремче. Запознати твърдят, че това е заради притеснения от зли очи. Затова и погачата не е обявена и показана в интернет от Светлана.

Добре че е Моника Валериева, която ни вкара в тайното събитие. Благодарение на кадрите от нейния телефон, които тя щедро сподели, се вижда, че погачата минава по всички правила – канени са само жени,  има определени храни и се спазват ритуали.

Виждаме още, че Гущерова живее в ултралукс.  Само обърнете внимание на този кристален полилей и неговия размер. Жилището е решено в бели краски, а за материал е ползван камък- все неща, които си далеч от джоба на простосмъртните, писа „България Днес“.

Орисниците вдигат тост за здравето на малкия Добромир и отпиват от скъпи кристални чаши. Лакомства са безброй „Добре дошъл Добромир“ грее надпис навсякъде по тях.

Let’s block ads! (Why?)

Powered by WPeMatico

28 ноември 1907 г. Убит е Борис Сарафов

28 ноември 1907 г. Убит е Борис СарафовНа 28 ноември 1907 г. Борис Сарафов е прострелян на прага на дома си от Тодор Паница, изпратен от групата на Яне Сандански да се сприятели с него и да приспи бдителността му. Заедно със Сарафов е убит и Иван Гарванов, бившият председател на ЦК на ВМОРО. Това злодеяние дотогава няма прецедент. След време ще се превърне в рутина, обобщава проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров за „Българска армия”.

Борис Сарафов е роден на 12 юли 1872 г. в с. Либяхово, Неврокопско (днес с. Илинден, Гоцеделчевско), където съдбата му се усмихва още от първия миг. Той се ражда и израства в едно от най-известните, богати и уважавани български семейства в Серския санджак. Фамилната му история е история на българщината в този край на Македония.

Дядото на Борис по майчина линия, архимандрит Харитон, е водач на борбата срещу гръцкото духовенство и пръв председател на Българската църковна община в Сяр. Баща му Петър Сарафов стои начело на борбата за българска просвета като училищен инспектор. Чичо му Коста Сарафов е делегат в Първия църковно-народен събор в Цариград и един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание. През 1885 г. по клеветнически свидетелства на местни гъркомани архимандрит Харитон и Петър Сарафов са заточени в Мала Азия.

Двамата корави българи успяват да избягат в България. Тук Петър Сарафов е дългогодишен преводач към Министерството на външните работи и изповеданията, по-късно учител по турски език във Военното училище.

Съпругата му Сирма, сама възпитана в духа на истинските възрожденски ценности, е другият стожер, който крепи здравия български дух в семейството. От техния брак се раждат 10 деца. Осемте, които оцеляват, поемат по различни пътища, но еднакво радват родителите си.

Офицери, лекари и учители, инженери и чиновници – със своите професии те са истински служители на Нова България.

При щедрото семейно наследство бъдещето на Борис Сарафов е предопределено – от селското училище, през Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, до Военното училище в София.

През 1893 г., още ненавършил 21-годишна възраст, Борис Сарафов облича офицерския мундир и започва военната си кариера в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. От началото на 1895 г. вече е на служба в престижния 1-и пехотен Софийски полк в столицата. Младият офицер обаче знае, че е роден за друго, още по-велико поприще. Такава възможност му предоставя Четническата акция на Македонския комитет.

През лятото на 1895 г. четири големи отряда и няколко по-малки чети нахлуват в Македония. Сред тях се откроява група младши офицери от българската армия, чиито имена оттук насетне ще се преплитат с всяко събитие от историята на освободителната борба. Някои от четите са отблъснати на границата, други се лутат безцелно из планините. Революционният дебют на Сарафов обаче е триумфален.

На 12 юли 1895 г. с внезапно и изненадващо нападение четата на Борис Сарафов, наброяваща само 65 души, разбива превъзхождащия по численост турски аскер и превзема Мелник. Телеграфните агенции мълниеносно разнасят новината из Европа, вестниците се надпреварват да съобщават подробности за дръзката акция. Сарафов връща четата в България само с двама ранени. На 23 години той вече е национален герой, а името му се прочува в Европа и дълго няма да слезе от страниците на вестниците и тайните дипломатически рапорти.

В Четническата акция се преплитат много политически интереси. Някои печелят, други губят. Правителството на д-р Константин Стоилов подобрява дипломатическите си отношения с Русия, княз Фердинанд печели международно признание. Офицерите и четниците, които успяват да се върнат живи, не печелят нищо. Мнозина от тях ще опознаят несгодите на хъшовския живот в свободна България. Но не и Сарафов.

Със семейни протекции и роднински връзки Борис Сарафов се подвизава из Европа. През септември 1895 г. заминава за Петербург, където единият му брат следва инженерство, и постъпва като слушател в генералщабната академия.

Непожелал да приеме руско поданство и да замени българската униформа с руска, през Берлин той отива във Виена, където пък другият му брат следва медицина. Една среща с Гоце Делчев през пролетта на 1896 г. в София му дава възможност да се превъплъти в нова роля. С чуждо име и чужд паспорт, представяйки се ту за руски поклонник, ту за пътуващ театрален актьор, Сарафов се озовава в Атон.

Светогорските манастири са прекрасен декор за грандиозните планове, които крои. Обир на ризницата на Зографския манастир, отвличане за откуп на сръбския крал, който тогава гостува в Хилендарския манастир, фиктивно отвличане дори на самия себе си като мним руски поданик – това са само част от идеите на Сарафов. Зад тези фантастични проекти, които така и не се осъществяват, стои по-прозаично, но стриктно изпълнено задължение към Военното министерство в София – да събере подробни разузнавателни сведения за турската армия.

След време всички офицери от Четническата акция пак се завръщат на служба в армията. Борис Сарафов е назначен в 5-и пех. Дунавски полк в Русе.

Тук става съучастник в едно дело, което преобразява освободителната борба. На 14 юни 1897 г. неколцина младши офицери от Великотърновския гарнизон полагат основите на Българските освободителни братства – свръхсекретната организация, която ще стои зад всяко по-значително събитие в освободителната борба.

Скоро нейната мрежа прониква във всички гарнизони в страната и обединява половината от офицерите от българската армия. Сарафов бързо се нарежда сред най-активните дейци на братствата.

Отстранен от кормилото на ВМОК, Сарафов намира нова, още по-просторна и осветена сцена за своите изяви. В следващите две години той кръстосва европейските столици в търсене на пари за освободителната борба и съчувствие за българската кауза. Виена, Париж, Берлин, Женева, Будапеща, Белград – това са само част от спирките на Сарафов, който в дипломатическия фрак се чувства толкова уверен, колкото в офицерския мундир или войводския ямурлук. Или поне той така си мисли.

През 1903 г. звездата на Сарафов засиява в зенита.

В края на януари, начело на голяма и отлично екипирана и въоръжена до зъби чета, с 10 коня, натоварени с 300 кг динамит и стотици бомби, той потегля на най-славния си поход. В продължение на шест месеца преброжда отвъдвардарска Македония и лично надзирава последните приготовления за въстанието. Смилевският конгрес през април го избира заедно с Дамян Груев и Анастас Лозанчев за член на Главния щаб на Битолски окръг.

На 20 юли 1903 г. в Смилево пуква първата пушка на Илинденско-Преображенското въстание. Сарафов е навсякъде, където се водят решителни битки – в Охридско, Битолско, Демирхисарско. В продължение на два месеца щабното знаме го следва неотлъчно. На 17 септември заедно с около 1000 въстаника той е обграден от цяла дивизия в планината Бигла.

Тук се разиграва един от най-ожесточените боеве на въстаническата епопея. Благодарение на самообладанието и дързостта на своя командир, въстаниците респектират противника, нанасят му големи поражения и успяват да разкъсат обръча. Два дни по-късно Главният щаб прекратява въстанието.

Сарафов отново обикаля Македония, за да окуражава хората и да запази оръжието за нови борби. Чак към средата на септември, след безброй премеждия, той се връща в България.

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico