Category Archives: Новини за облстта

Днес е Неделя на всички български светии

В неделя Православната църква чества Неделята на Всички български светии. Този ден е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем.

Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница.

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…“. Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.

Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе – Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български), трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на „История Славянобългарска“. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.

Именници: Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.

Източник: БГНЕС

Let’s block ads! (Why?)

Powered by WPeMatico

Времето на 3 юли: Облачно с възможност за валежи

В сутрешните часове над източните райони от страната ще има по-значителна облачност, която бързо ще намалее и над страната ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд отново ще започне да се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали и прегърми.

В Източна България ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 29 и 34 градуса, в София – около 29, съобщиха от НИМХ.

Над планините ще преобладава слънчево време, около и след обяд с развитие на купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен вятър от север-североизток. Максималната температура на 1200 метра ще бъде около 23 градуса, на 2000 метра – около 16.

По Черноморието ще бъде предимно слънчево. В сутрешните часове ще има по-значителна облачност, а в следобедните купеста, но ще остане почти без валежи. Ще духа до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат около 28-29. Температурата на морската вода е 25 – 26. Вълнението на морето ще бъде 2 бала.

Подробна информация за времето днес и прогнозата за десет дни напред на Sinoptik.bg

Let’s block ads! (Why?)

Powered by WPeMatico

Защо светят светулките

Защо имаме усещането, че не сме виждали светулки от години и какво се крие зад чудната им природа, разказа експертът от Националния природонаучен музей Николай Симов.

„Светулките са тук, не са изчезнали, но от известно време хората наистина се оплакват, че вече ги няма и не се срещат често“, отбеляза Симов. „Просто връзката между нас и тях е прекъсната и то, защото все по-малко хората излизат извън населените места, където реално те могат да се видят“, добави той.

Експертът обясни, че някога, до средата на 20-ти век е било възможно и в София да се видят светулки, но вече градът е прекалено урбанизиран за тях. Подобна е ситуацията и по Черноморието. Но, ако навлезете по-навътре в страната, особено по по-диви места, ще видите, че е пълно с тях, посочи Симов.

Защо светят светулките?

Обикновено светулките могат да се видят през юни и началото на юли, в най-топлите летни нощи. Тогава мъжките започват да летят масово и да търсят своята половинка. За разлика от тях женските са безкрили. Малко хора знаят, че светулките са бръмбари, които принадлежат към отделно семейство. Един от белезите, по който се отличават от останалите твърдокрили, е възможността за излъчване на светлина. Това е начин за общуване и чрез светенето се привличат мъжките и женските. Мъжките излъчват мигаща светлина, докато женските светят постоянно. Интересно е, че механизмът, от който се излъчва светлината, е химическа реакция, която се случва в тялото на самата светулка в задния край на коремчето в специални органи. Този процес е толкова ефективен, че над 90 процента от енергията се усвоява и се превръща в светлина и практически няма загуба от отделяне на топлина, разказа Николай Симов.

Защо светулките спират да светят, когато ги уловим?

Почти всеки от нас е искал да хване светулка, да си я сложи в кибритена кутийка и да си я гледа, но обикновено тя угасва. Това е така, защото при смущение, светулката намалява интензитета на светлината с една единствена цел – да се прикрие. Не се учудвайте тогава, че и при леките вибрации, причинени от тихите и внимателни според нас стъпки, изведнъж губим от поглед в тревата светулките, които рязко престават да светят, обясни експертът.

Прякото избиване не застрашава толкова много насекомите, колкото унищожаването на техните местообитания. Всеки е имал възможност да се убеди, че насекомите, споделящи с нас плодовете и зеленчуците в нашите градини, устояват на всички постижения на съвременната химия. Те бавно се адаптират към отровите или просто мигрират за малко в съседни територии, за да се върнат отново по-многобройни. Но, ако изчезнат техните местообитания – изчезват и те.

Свръх урбанизацията, презастрояването, изсичането на гори или огромните площи с монокултури в много случаи са причина в някои райони биоразнообразието да е по-малко от доста кътчета на най-суровите пустини.

„Звучи трудно за приемане, но ако изчезне човека, това не би се отразило съществено на баланса в екосистемите, но ако изчезнат насекомите – животът, който познаваме, не би просъществувал и пет години след това“, коментира Николай Симов.

Източник: БТА

Let’s block ads! (Why?)

Powered by WPeMatico