Петков отговаря в Брюксел за канадското гражданство, Гешев за къщата в Барселона
Премиерът Кирил Петков ще участва днес в заседание на групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, посветено на ситуацията в България. Групата следи развитията във всички държави членки на ЕС, като това е третото поред заседание с участието на представители на българските институции.
В изслушването в Брюксел участие ще вземат и министрите на правосъдието Надежда Йорданова и на културата Атанас Атанасов, както и главният прокурор Иван Гешев.
Ето някои от въпросите, които ще им бъдат зададени от Комисията, публикувани от “Гласове”.
Въпроси към министър-председателя Кирил Петков:
– С голяма загриженост проследихме Вашите публични изявления, в които се внушава, че „… нашата роля е да слагаме хора в прокуратурата и в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество (КПКОНПИ)…”? Бихме искали допълнително разяснение на изявлението.
Искаме писмено уверение, че съдебната реформа в България продължава и няма да се свежда само до персонални промени. Във връзка с това бихме искали чуем Вашата позиция относно продължаващите призиви за оставка на главния прокурор и Вашето разбиране дали подобни призиви не представляват пряко нарушение на принципа на разделение на властите и опит за упражняване на политическо влияние върху независимостта на съдебната власт.
– Бихте ли уточнили какви са очакваните последици от инициираните от 45-тото Народно събрание промени в НПК и Закона за съдебната власт, целящи закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд, Специализираната прокуратура и Специализираната апелативна прокуроратура възможно най-скоро?
– Бихте ли коментирали опитите за въздействие върху съществуващите структури на съдебната власт? Какви биха били очакваните резултати от процесите срещу редица олигарси, изправени пред тези специализирани съдилища? Как бихте гарантирали, че не се правят опити за оправдаване на обвиняеми, представляващи например мощни икономически интереси, които са заинтересовани от прекратяване на разследванията?
– Бихте ли коментирали Решение № 16 на Конституционния съд на Република България от 27 октомври 2021 г., в което се посочва, че назначаването Ви за министър на икономиката е противоконституционно, тъй като умишлено сте подписали декларация с невярно съдържание относно наличието на ваше канадско гражданство? Според Конституционния съд „кандидатът за служебен министър Кирил Петков е знаел на тази дата, че молбата му за отказ от канадското му гражданство не е влязла автоматично в сила“.
Въпроси към министъра на правосъдието Надежда Йорданова
– Бихме искали допълнително разяснение на изявленията, които направихте по отношение на главния прокурор г-н Гешев – че „целият възможен арсенал, с който разполагат изпълнителната власт и Народното събрание, е активиран за реакция“. Освен това, когато поехте поста министър на правосъдието, Вие сте направили изявления, че прокуратурата ще бъде подложена на натиск чрез нейния бюджет. Бихте ли ни дали допълнително обяснение на подобни изявления относно принципите на правовата държава, разделението на властите и независимостта на съдебната власт. Какви стъпки смята да предприеме министерството, за да не упражнява политически натиск върху независимата съдебна система?
Общи въпроси към министър-председателя и министъра на правосъдието
– Възнамерявате да предприемете редица реформи, както заявихте преди и след избирането си. По-конкретно какви съдебни реформи възнамерявате да предприемете? Що се отнася до функциите на главния прокурор, какво ще предложите, за да се приведе функционирането на тази служба в пълно съответствие със съдебната практика на ЕСПЧ, както и с препоръките на Венецианската комисия и Европейската комисия?
– Ще се ангажира ли Вашето правителство винаги да се консултира и да следва препоръките на Венецианската комисия относно всички съдебни и конституционни реформи, предложени в България?
– Относно санкциите, предприети от САЩ срещу български служители по Закона “Магнитски”, как възнамерява вашето правителство да предприеме действия по тях? Ще доведат ли тези санкции до допълнителни разследвания? Установени ли са контакти с властите на САЩ относно тези санкции?
– Относно правата на жените, ще се заеме ли вашето правителство с ниския процент на докладване за домашно насилие, както съобщава Европейският институт за равноправие на половете? Ще се ангажира ли Вашето правителство да ратифицира Истанбулската конвенция?
Въпрос към министъра на културата
– По отношение на свободата и плурализма на медиите и прозрачността на тяхната собственост, ще направите ли предложения, които ще се справят с дългогодишните проблеми в тази област, повдигани многократно от европейски институции като Съвета на Европа?
Въпроси към главния прокурор Иван Гешев
– По време на мисията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в България през септември 2021 г. прокуратурата не беше в състояние да предостави актуална информация по няколко важни дела. Бихте ли ни информирали за текущото състояние на т. нар. разследване за къщата в Барселона, както и на т. нар. разследване за златните кюлчета, за които случаи се твърди, че са свързани с бившия премиер Борисов? Имайки предвид, че първите медийни публикации, разкриващи евентуално участие на бившия премиер в корупционни схеми, се появиха преди близо 2 години, кои са основните причини, които пречат на прокуратурата да приключи работата по тези две дела?
– Съобщава се, че от години корупцията по високите етажи на властта в България е свързана с финансиране от ЕС за големи инфраструктурни проекти, по-специално изграждане и реконструкция на магистрали. Наскоро МВР съобщи за разкриване на голяма корупционна схема, прилагана по една от главните български магистрали – “Хемус”, в която се твърди, че са изчезнали милиони евро. Докато разследването все още продължава, имаше публикации в медиите, в които се представяше нежеланието на прокуратурата да продължи разследването, тъй като отказа да предостави защита на един от ключовите свидетели. Статутът на защита на свидетели е бил използван в миналото и е широко приет инструмент в наказателните производства в много държави-членки. Какво е текущото състояние на разследването и какви мотиви накараха властите да заключат, че няма нужда от предоставяне на защита на свидетели?
– Какви конкретни действия ще предприеме главният прокурор, за да осигури ефективно разследване на насилието над журналисти?
– Номинирането на българските делегирани прокурори в Европейската прокуратура се оказа голямо предизвикателство. През март 2021 г. Европейската прокуратура обяви, че 7 от първоначалните 10 кандидати на България не отговарят на необходимите изисквания, а през април 2021 г. главният прокурор на Европейската прокуратура поиска официално нова номинация. През следващите месеци Европейската прокуратура продължи да не приема някои от кандидатите, предложени от България, като последно през януари 2022 г. Европейската прокуратура обяви, че г-жа Анита Джамалова не отговаря на необходимите изисквания, определени в Регламента за Европейската прокуратура. Как беше организирана процедурата за номиниране? Имайки предвид важността на работата на Европейската прокуратура, какво доведе до толкова много неточности и пропуски в процедурата за номиниране?
Още въпроси към българското правителство
– По време на предизборната кампания реформата на съдебната система и в частност реформата на функциите на главния прокурор изигра централна роля в платформите на почти всички политически групи. Бихте ли предоставили информация за това как точно новото правителство възнамерява да реформира съдебната система, включително проблемите, идентифицирани от доклада на Комисията за върховенството на закона за 2021 г. – какви мерки ще бъдат приложени и в какви срокове?
– Възнамерява ли новото правителство да реформира МВР? Бихте ли уточнили какви организационни и функционални реформи ще бъдат осъществени и в какви срокове?
– Борбата с корупцията по високите етажи в България беше постоянно предизвикателство през последните 10 години. Извършени са много реформи и все още България не успява да постигне необратими резултати и солидна репутация. Как ще се справи новото правителство с това предизвикателство? Какви реформи ще въведе?
– Свободата на медиите в България се влоши значително след присъединяването към ЕС. България слезе от 34-то място в Световния индекс за свобода на медиите до 112-то място за по-малко от 15 години. Много европейски и международни организации отчитат висока степен на медийна концентрация и липса на прозрачност при разпределянето на средства от ЕС и публичното финансиране за медиите. Какви конкретни действия ще предприеме новото правителство, за да се справи с тази ситуация, по-специално за прекратяване на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата и сплашването и насилието, както е идентифицирано от „Репортери без граници“? Как новото правителство ще осигури правилно разследване на насилието срещу журналисти? Как оценявате ролята на Националния съвет за електронни медии и особено ролята му за наблюдение на смяната на собствеността върху медиите и прозрачността на финансирането на медиите?
– Какви мерки ще въведе новото правителство за справяне със системните и непрекъснато нарастващи случаи на насилие, основано на пола, в светлината на решението на Конституционния съд от 2018 г. за несъответствие на Истанбулската конвенция с българската Конституция?
– В края на октомври 2021 г. десни активисти атакуваха ЛГБТИ читалище Rainbow Hub в София, България. Това се случи няколко дни, след като бе внесена петиция с над 8000 подписа в подкрепа на добавянето на престъпления от омраза срещу ЛГБТИ в българското законодателство. Освен разследването и наказателното преследване на извършителите на атаката, какви мерки са предприети за ограничаване на престъпленията, основани на омраза, и за предотвратяване на анти-ЛГБТИ реториката?
– На 14 декември 2021 г. Съдът на ЕС обяви решението си по дело C-490/20, задължаващо българските власти да дадат гражданство на бебе от еднополова двойка. Как българските власти ще се отнесат към решението на Съда? Планирани ли са някакви общи реформи, за да се подобрят правата на еднополовите двойки?
– Ще предприеме ли новото правителство действия по въпросите на златните паспорти и визи до тази дата?
<
p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico
