Category Archives: Новини България

Освобождават директора на Басейнова дирекция Източно – Беломорски район инж. Никола Кърнолски

Освобождават директора на Басейнова дирекция Източно – Беломорски район инж. Никола Кърнолски

Пловдив. Освобождават директора на Басейнова дирекция Източно-Беломорски район инж. Никола Кърнолски, съобщи в Пловдив вицепремиерът и министърът на околната среда и водите Борислав Сандов, предаде репортер на Радио “Фокус”- Пловдив. “Ще имаме нов директор на дирекцията, това ще е Георги Велев”, каза Сандов. “Смяната ще стане веднага, след като Кърнолски се завърне в институцията след болнични. Георги Велев е юрист и от дълги години работи в Басейнова дирекция и добре познава дейността й, с добри познания е в сектора, ползва се с моето сериозно доверие през годините”, каза още Сандов. 

Причината за рокадата е фактът, че институцията работи мудно, има десетки забавени преписки и не се изпълняват преките задължения, поясни министърът.
Цветана ТОНЧЕВА

© 2022 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция “Фокус”!

Adblock test (Why?)

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

ББР обнови условията по програмата си за кредитиране на творческите професии

ББР обнови условията по програмата си за кредитиране на творческите професииБългарската банка за развитие обнови условията по програмата си за кредитиране на творческите професии. Изискването за самоучастие вече е намалено до пет процента, а срокът за кандидатстване за такъв кредит е удължен до края на юни, съобщи БНР.

Размерът на отпусканите кредити за творчески бизнеси е до 500 000 лева. От банката припомнят, че стартиращите компании могат да се възползват от финансиране до 250 000 лева.

За гаранция може да се използва закупеният актив, а не залог на имущество, допълват от ББР.

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

125 творци се включиха в надпревара за I място в конкурса “Наздравица за любовта” в Асеновград

125 творци се включиха в надпревара за I място в конкурса “Наздравица за любовта” в Асеновград

Асеновград. Приключи приемът на творби за осмия национален поетичен конкурс “Наздравица за любовта” организиран от община Асеновград. 125 автори от цялата страна изпратиха своите поетични творби. Включиха се творци от София, Пловдив, Варна, Благоевград, Добрич, Видин и други градове.

Те вече се предоставени на членовете на журито, което ще има нелека задача да определи победителите. Те ще бъдат обявени на сайта на Община Асеновград. Наградите ще бъдат изпратени по куриер, с цел спазване на въведените противоепидемични мерки. Най-младият участник в конкурса „Наздравица за любовта“ е на 18 години, а най – възрастният на 84 години.

Журито е в състав Елена Диварова и Иван Христов. Дамата е писател, журналист и общественик. Автор е на няколко книги, носител на редица награди за поезия. Публикува очерци, репортажи, поезия и литературна критика в регионално и национални издания. Нейни творби са поместени в сборници с поезия в Англия, Германия, Полша, Русия и Сърбия.

Член е на Съюза на българските журналисти (СБЖ) и на Дружеството на пловдивските писатели. Иван Христов пък е писател и литературен критик. Роден е в родопското село Добралък. Член е на Съюза на българските писатели (СБП). Автор е на седем книги с разкази и литературна критика, сред които „Кръстен знак“, „Орлово проклятие“, „Територии на духа“, „Отблясъци“ и други. Носител е на орден „Кирил и Методий“ за заслуги в областта на образованието и културата, на почетен знак на Пловдив и на почетна грамота за принос в съвременната българска литература на СБП. Награждаван е с национални литературни награди.

© 2022 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция “Фокус”!

Adblock test (Why?)

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

ГЕРБ искат правителството да намери пари за тока на общини, училища, болници и транспорта

ГЕРБ искат правителството да намери пари за тока на общини, училища, болници и транспортаГЕРБ настоява държавата да покрие разходите за електричество на общини, училища, ясли, старчески домове, градски транспорт и всички общински предприятия. Това обяви депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев, съобщават от Dariknews.bg
По думите му следобед от партията ще внесат и проект за решение в Народното събрание. “Все повече населени места гасят осветлението, градският транспорт изнемогва и разрежда графиците си, болниците са с пъти нараснали сметки. Така са и културните институции, църкви и обредни храмове, училища. Всички те са пред затваряне, защото не могат да си позволят да си платят тока”, аргументираха се от опозицията.

“Да намерят пари и да покрият на 100% увеличението на електричеството на тези уязвими институции, както намериха пари за ЕРП-тата. За тях държавата отдели пари от бюджета да плати 100% от разликата на увеличените цени на частните ЕРП-та. Това стана още миналата година. Сега по същия модел да платят увеличението на общини, болници, обществен транспорт, болници и тн.”, призова народният представител. Добрев призна, че това ще бъде разход за държавата в размер на стотици милиони, но обясни, че държавата не трябва да помага на едни, за сметка на други.” В 50 общини вече спряха тока. Настояваме парламентът да вземе решение за компенсация”, заяви още Добрев.

ГЕРБ посочиха също така, че “Продължаваме промяната” и ИТН са внесли две предложения за вакантните два поста в КЕВР. Тези двама души ще имат пълен контрол върху дейността на КЕВР след намаляването на състава. Трима от петте членове ще взимат решение за тока, двама от които ще са единствените кандидати сега”, обясни Делян Добрев, който е и бивш министър на енергетиката.

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

Петков отговаря в Брюксел за канадското гражданство, Гешев за къщата в Барселона

Петков отговаря в Брюксел за канадското гражданство, Гешев за къщата в БарселонаПремиерът Кирил Петков ще участва днес в заседание на групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, посветено на ситуацията в България. Групата следи развитията във всички държави членки на ЕС, като това е третото поред заседание с участието на представители на българските институции.

В изслушването в Брюксел участие ще вземат и министрите на правосъдието Надежда Йорданова и на културата Атанас Атанасов, както и главният прокурор Иван Гешев.

Ето някои от въпросите, които ще им бъдат зададени от Комисията, публикувани от “Гласове”.

Въпроси към министър-председателя Кирил Петков:

– С голяма загриженост проследихме Вашите публични изявления, в които се внушава, че „… нашата роля е да слагаме хора в прокуратурата и в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество (КПКОНПИ)…”? Бихме искали допълнително разяснение на изявлението.

Искаме писмено уверение, че съдебната реформа в България продължава и няма да се свежда само до персонални промени. Във връзка с това бихме искали чуем Вашата позиция относно продължаващите призиви за оставка на главния прокурор и Вашето разбиране дали подобни призиви не представляват пряко нарушение на принципа на разделение на властите и опит за упражняване на политическо влияние върху независимостта на съдебната власт.

– Бихте ли уточнили какви са очакваните последици от инициираните от 45-тото Народно събрание промени в НПК и Закона за съдебната власт, целящи закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд, Специализираната прокуратура и Специализираната апелативна прокуроратура възможно най-скоро?

– Бихте ли коментирали опитите за въздействие върху съществуващите структури на съдебната власт? Какви биха били очакваните резултати от процесите срещу редица олигарси, изправени пред тези специализирани съдилища? Как бихте гарантирали, че не се правят опити за оправдаване на обвиняеми, представляващи например мощни икономически интереси, които са заинтересовани от прекратяване на разследванията?

– Бихте ли коментирали Решение № 16 на Конституционния съд на Република България от 27 октомври 2021 г., в което се посочва, че назначаването Ви за министър на икономиката е противоконституционно, тъй като умишлено сте подписали декларация с невярно съдържание относно наличието на ваше канадско гражданство? Според Конституционния съд „кандидатът за служебен министър Кирил Петков е знаел на тази дата, че молбата му за отказ от канадското му гражданство не е влязла автоматично в сила“.

Въпроси към министъра на правосъдието Надежда Йорданова

– Бихме искали допълнително разяснение на изявленията, които направихте по отношение на главния прокурор г-н Гешев – че „целият възможен арсенал, с който разполагат изпълнителната власт и Народното събрание, е активиран за реакция“. Освен това, когато поехте поста министър на правосъдието, Вие сте направили изявления, че прокуратурата ще бъде подложена на натиск чрез нейния бюджет. Бихте ли ни дали допълнително обяснение на подобни изявления относно принципите на правовата държава, разделението на властите и независимостта на съдебната власт. Какви стъпки смята да предприеме министерството, за да не упражнява политически натиск върху независимата съдебна система?

Общи въпроси към министър-председателя и министъра на правосъдието

– Възнамерявате да предприемете редица реформи, както заявихте преди и след избирането си. По-конкретно какви съдебни реформи възнамерявате да предприемете? Що се отнася до функциите на главния прокурор, какво ще предложите, за да се приведе функционирането на тази служба в пълно съответствие със съдебната практика на ЕСПЧ, както и с препоръките на Венецианската комисия и Европейската комисия?

– Ще се ангажира ли Вашето правителство винаги да се консултира и да следва препоръките на Венецианската комисия относно всички съдебни и конституционни реформи, предложени в България?

– Относно санкциите, предприети от САЩ срещу български служители по Закона “Магнитски”, как възнамерява вашето правителство да предприеме действия по тях? Ще доведат ли тези санкции до допълнителни разследвания? Установени ли са контакти с властите на САЩ относно тези санкции?

– Относно правата на жените, ще се заеме ли вашето правителство с ниския процент на докладване за домашно насилие, както съобщава Европейският институт за равноправие на половете? Ще се ангажира ли Вашето правителство да ратифицира Истанбулската конвенция?

Въпрос към министъра на културата

– По отношение на свободата и плурализма на медиите и прозрачността на тяхната собственост, ще направите ли предложения, които ще се справят с дългогодишните проблеми в тази област, повдигани многократно от европейски институции като Съвета на Европа?

Въпроси към главния прокурор Иван Гешев

– По време на мисията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в България през септември 2021 г. прокуратурата не беше в състояние да предостави актуална информация по няколко важни дела. Бихте ли ни информирали за текущото състояние на т. нар. разследване за къщата в Барселона, както и на т. нар. разследване за златните кюлчета, за които случаи се твърди, че са свързани с бившия премиер Борисов? Имайки предвид, че първите медийни публикации, разкриващи евентуално участие на бившия премиер в корупционни схеми, се появиха преди близо 2 години, кои са основните причини, които пречат на прокуратурата да приключи работата по тези две дела?

– Съобщава се, че от години корупцията по високите етажи на властта в България е свързана с финансиране от ЕС за големи инфраструктурни проекти, по-специално изграждане и реконструкция на магистрали. Наскоро МВР съобщи за разкриване на голяма корупционна схема, прилагана по една от главните български магистрали – “Хемус”, в която се твърди, че са изчезнали милиони евро. Докато разследването все още продължава, имаше публикации в медиите, в които се представяше нежеланието на прокуратурата да продължи разследването, тъй като отказа да предостави защита на един от ключовите свидетели. Статутът на защита на свидетели е бил използван в миналото и е широко приет инструмент в наказателните производства в много държави-членки. Какво е текущото състояние на разследването и какви мотиви накараха властите да заключат, че няма нужда от предоставяне на защита на свидетели?

– Какви конкретни действия ще предприеме главният прокурор, за да осигури ефективно разследване на насилието над журналисти?

– Номинирането на българските делегирани прокурори в Европейската прокуратура се оказа голямо предизвикателство. През март 2021 г. Европейската прокуратура обяви, че 7 от първоначалните 10 кандидати на България не отговарят на необходимите изисквания, а през април 2021 г. главният прокурор на Европейската прокуратура поиска официално нова номинация. През следващите месеци Европейската прокуратура продължи да не приема някои от кандидатите, предложени от България, като последно през януари 2022 г. Европейската прокуратура обяви, че г-жа Анита Джамалова не отговаря на необходимите изисквания, определени в Регламента за Европейската прокуратура. Как беше организирана процедурата за номиниране? Имайки предвид важността на работата на Европейската прокуратура, какво доведе до толкова много неточности и пропуски в процедурата за номиниране?

Още въпроси към българското правителство

– По време на предизборната кампания реформата на съдебната система и в частност реформата на функциите на главния прокурор изигра централна роля в платформите на почти всички политически групи. Бихте ли предоставили информация за това как точно новото правителство възнамерява да реформира съдебната система, включително проблемите, идентифицирани от доклада на Комисията за върховенството на закона за 2021 г. – какви мерки ще бъдат приложени и в какви срокове?

– Възнамерява ли новото правителство да реформира МВР? Бихте ли уточнили какви организационни и функционални реформи ще бъдат осъществени и в какви срокове?

– Борбата с корупцията по високите етажи в България беше постоянно предизвикателство през последните 10 години. Извършени са много реформи и все още България не успява да постигне необратими резултати и солидна репутация. Как ще се справи новото правителство с това предизвикателство? Какви реформи ще въведе?

– Свободата на медиите в България се влоши значително след присъединяването към ЕС. България слезе от 34-то място в Световния индекс за свобода на медиите до 112-то място за по-малко от 15 години. Много европейски и международни организации отчитат висока степен на медийна концентрация и липса на прозрачност при разпределянето на средства от ЕС и публичното финансиране за медиите. Какви конкретни действия ще предприеме новото правителство, за да се справи с тази ситуация, по-специално за прекратяване на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата и сплашването и насилието, както е идентифицирано от „Репортери без граници“? Как новото правителство ще осигури правилно разследване на насилието срещу журналисти? Как оценявате ролята на Националния съвет за електронни медии и особено ролята му за наблюдение на смяната на собствеността върху медиите и прозрачността на финансирането на медиите?

– Какви мерки ще въведе новото правителство за справяне със системните и непрекъснато нарастващи случаи на насилие, основано на пола, в светлината на решението на Конституционния съд от 2018 г. за несъответствие на Истанбулската конвенция с българската Конституция?

– В края на октомври 2021 г. десни активисти атакуваха ЛГБТИ читалище Rainbow Hub в София, България. Това се случи няколко дни, след като бе внесена петиция с над 8000 подписа в подкрепа на добавянето на престъпления от омраза срещу ЛГБТИ в българското законодателство. Освен разследването и наказателното преследване на извършителите на атаката, какви мерки са предприети за ограничаване на престъпленията, основани на омраза, и за предотвратяване на анти-ЛГБТИ реториката?

– На 14 декември 2021 г. Съдът на ЕС обяви решението си по дело C-490/20, задължаващо българските власти да дадат гражданство на бебе от еднополова двойка. Как българските власти ще се отнесат към решението на Съда? Планирани ли са някакви общи реформи, за да се подобрят правата на еднополовите двойки?

– Ще предприеме ли новото правителство действия по въпросите на златните паспорти и визи до тази дата?

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico