Природният газ поевтинява през октомври с 4.6%Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди цена на природния газ за месец октомври в размер на 60,41/MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, съобщиха от КЕВР.

В утвърдената цена на природния газ са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 7 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ) и компонента за компенсиране на разходи по чл. 11а, ал. 2 от наредбата, покриваща разходите на „Булгаргаз” ЕАД за съхранение на количества в газохранилището в „Чирен“, в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации, обясниха от комисията.

Цената е утвърдена след анализ на внесените днес от „Булгаргаз“ ЕАД актуални данни, формиращи цената на природния газ за октомври. Те отчитат котировките на международните газови пазари и валутния курс до 30 септември тази година включително.

Регулаторът установи, че общото прогнозно количество за вътрешния пазар е осигурено от три различни източника за доставка. В ценовия микс за месец октомври е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора „България – Гърция“ /IGB/, съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан. Тези количества покриват 47,72 % от потреблението за месеца и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на синьото гориво. „Булгаргаз“ е сключил за октомври два договора за доставка на втечнен природен газ (ВПГ) с търговци от региона, след тръжна процедура, при изисквания за минимална доставна цена и предложен начин на плащане.

С осигурените количества се покриват ангажиментите на обществения доставчик за месец октомври – към крайните снабдители и топлофикационните дружества, както и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти. Утвърдената цена от 60,41 лв./MWh е с 4,6 % по-ниска от цената на природния газ през месец септември, която беше в размер на 63,35 лв./MWh. На откритото заседание представителите на „Булгаргаз“ ЕАД информираха, че това намаление е постигнато въпреки повишението на борсовият индекс TTF с близо 8% през месеца.

Според председателя на КЕВР доц. Иван Иванов благоприятната цена на газа октомври се дължи на рекордната запълняемост на газовото хранилище в Чирен и на европейските хранилища-– съответно 96,22%, и 95,19%, както и на много добрата цена, постигната от „Булгаргаз“ след преговори с единия от доставчиците. „Тези фактори имат определящо значение за постигане на добри ценови условия за българските потребители на природен газ“, беше категоричен председателят на регулатора.

Решението на КЕВР за утвърждаване на цената на природния газ за месец октомври 2023 г. ще бъде публикувано на интернет страницата на регулатора.

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

Батков: Отборът от Борисовата градина, Левски и Лудогорец ще решат титлата,,

Бившият собственик на Левски Тодор Батков направи любопитно изказване за борбата за титлата в България. Според него три отбора ще се борят за трофея, въпреки че Локомотив София и Черно море към момента водят в класирането. Фаворитите на Батков са Левски, Лудогорец и ЦСКА, макар да не назова името на “червените”. 

“Най-сериозният проблем на Левски е с НАП. Но от друга страна трябва клубът да е на ниво и спортно-технически. Към момента не стои лошо. Има трима-четирима, които играят. Има и две-три момчета, които стоят на пейката, а трябва да им се дава шанс.

Първенството ще се реши от отбора в Борисовата градина, Левски и Лудогорец. Очаквам победа другата седмица, както и днес. Локо (Пловдив) и Черно море? Видяхте вчера Реал Мадрид какво направи с Жирона (бел. ред. – Реал спечели с 3:0 в гостуването си на лидера)”, каза Батков, който присъства на откриването на паметника на Георги Аспарухов-Гунди в парка “Гео Милев”. 

“По-добре късно, отколкото никога. Гунди винаги е бил в сърцата на повечето българи, не само сред привържениците на Левски. Кавалер. Сега няма такива, защото такова е времето, много пари влязоха във футбола. Погледнете в школите какво става? Смятате ли, че най-добрите стигат до първия отбор? Сега чакаме двама чужденци да вземат българско гражданство. БФС трябва да въведе лимити за чужденци. Има клубове, които играят без българи.
Adblock test (Why?)

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

Радина Боршош наистина е кулинарен майстор

Радина Боршош е талантлив кулинар не само на ужким, изпълнявайки ролята на амбициозната Али, посветила се на професията в новия сериал „Алея на славата” по Нова тв. 25-годишната актриса от трупата на Народен театър „Иван Вазов” се увлича по готвеното и по-конкретно по сладкарството от години и даже посещава професионални курсове в свободното си време.
 

„Това е наистина нещо, което ме кара да забравя всичко останало”, казва лъчезарната млада дама. Според нея актьорите горят в работата си и не усещат умора, но тя се трупа с времето и залива отведнъж. Така че за Радина е важно да има своите кратки бягства като пътешествие с любимия човек или кулинарен курс. Един от последните, които посетила, бил за декорация на торти. „Това е нещо, което аз обожавам”, усмихва се Радина и ентусиазирано изтъква, че по време на курса усвоила умението да прави цветя от маслен крем. Изключително трудно е да се работи с такъв, тъй като не е като да правиш захарни фигурки, които са по-твърди и е по-лесно, защото сякаш работиш с пластелин. При правенето на цветя с маслен крем Радина работи с шприц, от който сипва сместа в друг уред, наподобяващ гигантски гвоздей. Хваща го отдолу и започва да върти, за да създаде всяко малко листенце. „Изисква сериозна концентрация”, признава Радина Боршош. Кулинарията за нея е отдушник за стреса и умората, които неумоверно се натрупват в професията й, макар и незабелязано понякога. Всяка роля, върху която работи, обзема мислите й, така че малките бягства са й полезни. Сред нейните е кулинарията. След всеки курс, в който практикува хобито си и придобива нови умения, тя се чувства презаредена. Това помага и в работата й, защото актрисата става по-идейна и креативна.

За нея ролята на Али в новия сериал „Алея на славата” по Нова тв е сбъдната мечта, защото съчетава двете й страсти – актьорството и кулинарията. Освен това героинята й я провокира като актриса. „Много харесвам нейната отдаденост и амбиция, стриктното спазване на рецептите и правилата. Тя е педантична и подредена и е доста различна от моята артистична същност”, сподели Радина наскоро. Въпреки че се занимава с кулинария отдавна и има солидна подготовка, дори професионална, тя не пропуска нито един курс на консултантите на сериала. Майстор-готвачите, които са сред най-известните у нас, запознали актьорите от сериала с основите на работата в кухнята – организацията в нея, кое къде стои, така че да се чувстват на мястото си, как мислят професионалистите, както и с детайли като как се държи правилно нож и други тънкости на занаята. Целта, разбира се, е постигане на максимална автентичност. Курсовете се провеждали в реномиран столичен ресторант.

Радина Боршош не се задоволила само с тези уроци. Искала да усети истинската атмосфера в кухнята в натоварена вечер. Затова помолила един от консултатите да остане, докато се готви за клиентите на ресторанта. Разрешили й и тя прекарала няколко часа в едно ъгълче на кухнята, наблюдавайки истинската работна среда. „От командите, работата на отделните постове, до издаването на храната – напрежение и стрес, които бяха съчетани с невероятни умения и дисциплина. Няма как да видиш и усетиш тази атмосфера и да не останеш респектиран от тези хора”, сподели Радина. От курсовете, които изкарала покрай сериала, тя обогатила кулинарните си умения. Вече знае как да тества сосове и да работи с пинсета, което е запазена марка на героинята й Али в сериала „Алея на славата”. Радина Боршош така се е сляла с ролята, че вече автоматично изпъва куртката и си връзва косата, когато влезе в кухнята.

Освен в света на кулинарията, зрителите на Нова тв ще влязат и в този на любовта между главните герои в сериала – Али и Милен, който се играе от Мак Маринов. Те преминават през серия изпитания и в професията, и във връзката си. В реалния живот Радина се радва на хармония и щастие и в двете сфери. Играе мечтани роли и си партнира с колеги, с които работи с удоволствие, а в любовта е щастливо обвързана от години с фотографа Владимир Томашевич. В края на този юни двамата вдигнаха приказна романтична сватба. Сред гостите бяха популярни личности от театралната и музикална сцена, като актрисите Теодора Духовникова и Ана Пападопулу, които са близки приятелки на булката, и певецът Свилен Ноев от група „Остава”. Той се погрижи за музиката на купона. Щастието на младоженците споделиха още спортният журналист Камен Алипиев – Кедъра, синът на големия скулптор Георги Чапкънов – Чапа – режисьорът Тодор Чапкънов, певецът Ясен Зердев. Разбира се, на сватбата бяха и всички близки и приятели на младоженците.

Чаровната актриса е дъщеря на зам.-кметът по култура на София Мирослав Боршош и журналистката Искра Владимирова, която от години е сред продуцентите на публицистичните предавания по Би Ти Ви. Радина започва да се занимава с актьорско майсторство още като ученичка в IX клас. Присъединява се към младежка театрална студия и в свободното си време ходи на репетиции и чете пиеси. Кандидатстването в НАТФИЗ било логично продължение.

„Има двама мъже в моя живот, които са особено важни. Те са ме водили, формирали, вдъхновявали и обичали”, казвала е Радина Боршош. Единият е дядо й Владимир, за когото е казвала, че й е бил като „втори баща”. Другият е Стефан Данаилов, чийто клас Радина завършва в НАТФИЗ. Загубата на големия актьор, който си отиде от този свят на 27 ноември, 2019 г., е съкрушителен удар за Радина, както за всички негови ученици.

„Изгубих учителя си, баща си, семейството си. Ние имахме много особена връзка. За всичко винаги първо се обаждах на мама, след това – на него. Знаеше всичко за мен и за живота ми. Кончината му беше абсолютен шок за мен – някак ми е струваше, че той е безсмъртен, че е вечен”, споделя актрисата, която изиграва първата си роля в пълнометражен филм – „Маймуна”, едва на 16-годишна възраст. След загубата на Ламбо, Радина се заравя в работа – репетиции, снимки. Тази професия е и спасение. И това научила, благодарение на Мастъра, казвала е чаровната млада дама, известна и с ролите си в сериала „Ягодова луна” по Нова тв, в поредицата „Недадените” и във филма „Рая на Данте”, в който си партнира с Владо Пенев.

Радина Боршош дълго време не можела да се съвземе след смъртта на проф. Стефан Данаилов. Актрисата  помни ценните съвети на Мастера, като всички негови ученици, и винаги ги спазва. Стефан Данаилов все казвал, спомняла си е Радина, че актьорската професия е дълго състезание – маратон, а не спринт. Понякога може да си на предна позиция, понякога ще си по-назад, но в крайна сметка дистанцията е дълга и е важно да работиш непрекъснато, за да продължиш. За да издържиш докрай този маратон, казвал Стефан Данаилов, е нужно да разпределиш силите си, да щадиш себе си в определени ситуации и да не се отказваш.

Радина, която още в първи курс имаше роля в спектакъла „Мери Попинз”, а после и в сериала „Ние, нашите и вашите”, научила от Ламбо още, че актьорът всяка вечер трябва да се бори за вниманието на публиката и да е наясно, че тази борба е до края: „Урок, който смятам да запомня завинаги! Всичко, което съм направила до този момент, е благодарение на него”.

Adblock test (Why?)

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

Община Червен бряг с Поздравителен адрес за Международния ден на възрастните хора

Скъпи възрастни хора,

Приемете моите сърдечни поздрави по повод Вашия празник – 1 октомври.

Златната възраст, в която се намирате неизменно е съпроводена от безценни моменти на радост и щастие. Нека винаги да сте заобиколени от любимите хора, с които да ги споделяте.

Изказвам дълбокото си уважение към усилията, които полагате, за да възпитате следващите поколения в любов към българските традиции и култура. Затова запазете вярата си в по-доброто бъдеще, творете красота и бъдете вдъхновители за по-младите.

Желая Ви здраве, дълголетие и спокойни старини, изпълнени с внимание, уважение и подкрепа!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Adblock test (Why?)

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico

Богослов: Похвално би било, ако патриарх Неофит вдигне телефона и се разберат с патриарх Кирил МосковскиВажното е час по-скоро руската църква “Св. Николай Мирликийски” в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на любимите си места, сами с Бог, както и с техния небесен застъпник свети Серафим Софийски, каза за БТА богословът проф. Иван Желев.

Той отбеляза, че през последната седмица много силен интерес предизвика в българското общество изгонването от нашата страна на представителя на Руската православна църква – Московска патриаршия (РПЦ-МП) в България архимандрит Васиан (Змеев) и затварянето едновременно с това на руската църква “Св. Николай Мирликийски” в София. Струва ми се, че изгонването на 70-те служители на посолството на Руската федерация у нас в края на юни 2022 г. не предизвика такъв шум. Може би по-големият отзвук се дължи на две причини. Първо, бяха обвинени в шпионаж не дипломати, както обикновено става, а двама свещенослужители на РПЦ-МП, чиято дейност трябва да е далече от подобни неща. И, второ, беше затворена руската църква в София във връзка с екстрадирането на архимандрит Васиан, а това сериозно засегна религиозния интерес, казано най-общо, на много хиляди български граждани, заяви богословът.

Проф. Желев каза, че този интерес, за сведение на незапознатите, е свързан не толкова с богослуженията в самата руска църква, колкото с почитта към свети Серафим (Соболев), известен с руската си титла Богучарски или като светец – свети Серафим Софийски (1881-1950 г.). Той е погребан в подземието на храма и още от самото начало гробът му е станал място за поклонение на безброй вярващи, предимно българи, но също така на християни от Русия, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и други. Много от тях убедено заявяват, че са получили помощ от Бог след молитва при гроба на свети Серафим за неговото молитвено застъпничество.

“Сега обаче водещи наши политици и висши държавни служители, специалисти от различни области, хора компетентни, но и други, които нямат понятие от тази материя, се изказват, заемат позиция и заклеймяват личности и институции. Компетентността беше изместена от емоциите и мненията се предлагаха публично без проверка на фактите и дори без познаване на фактическата страна на целия случай”, коментира проф. Иван Желев.

Руската църква в София е построена за нуждите на тукашното посолство на Руската империя в карето между булевард “Цар Освободител” и улиците “Георги Раковски”, “Георги Бенковски” и “Московска” (или площад “Николай Гяуров”). Тя е издигната със средства на руската държава, за да обслужва религиозните нужди на служителите на посолството, затова не е голяма.

По този образец са построени в нашата столица румънската църква “Св. Троица” на ул. “Княз Борис I” и гръцката църква “Св. Георги” на бул. “Македония”. Независимо от променливата съдба на руското (десетилетия наред съветско) посолство и неговото отношение към храма, никога не е била оспорвана собствеността на този руски храм. Според публикуваните в последните дни документи се вижда, че мястото за строеж на храма е дарено от Софийската община, което дарение няма как да се оспори, каза проф. Желев.

Той припомни, че след възстановяването на дипломатическите отношения между СССР и Царство България през 1934 г. съветското посолство е поставило условие руската православна общност да се измести от комплекса на сградите на посолството. Защото в нея са идвали много бивши офицери и войници от руската царска армия, както и руски благородници – все идеологически противници на съветския режим. Тогава в договореност със Софийската митрополия последната предоставя на руската православна общност в столицата храма “Св. Николай Мирликийски” на ул. “Калоян”, а българската православна общност от този храм се премества в руската църква, отделена междувременно с ограда от останалия посолски комплекс в посоченото каре.

Но за съжаление, по време на англо-американските бомбардировки на София, на 30 март 1944 г., българската църква “Св. Николай” на ул. “Калоян” е разрушена и в нея дори загива един руски свещеник. Повредена е от бомбите и самата руска църква. Фактически и двете църковни общности, българската и руската, остават без храмовете си. Руската църква е пострадала сравнително по-малко и била възстановена, но българската е срината изцяло и в края на парцела ѝ после е направен малък параклис, посветен на свети Николай, който в края на 60-те години на века беше малко разширен и сега съществува като малък храм. А на основната част от парцела, “надлежно одържавен”, беше построен централният магазин на държавната търговска фирма за “западни” стоки “Кореком” (по-възрастните хора го знаят), припомни проф. Желев.

Той поясни, че през 1945 г. с решителното съдействие на РПЦ Цариградската вселенска патриаршия след 73 г. на схизма (изключване от общение с останалите поместни православни църква) признава автокефалията, т. е. независимостта на Българската православна църква (БПЦ) и това прави възможно двете църкви – БПЦ и РПЦ, да имат редовни отношения.

Руската православна църква вече е приела в общение руските православни общини на “бялата” емиграция в България и се договаря предаването на БПЦ на техните храмове и манастири, станало през 1952 г. Те са били изградени и поддържани в България от 20-те години на 20-и век в продължение на три десетилетия. При това предаване се прави изключение за руската (някога посолска) църква в София. Тя в същата 1952 г. е обявена от РПЦ за нейно църковно представителство у нас. Реципрочно и в Москва се дава един руски храм, който да служи за седалище на българския църковен представител. Но този храм не е собственост на българското посолство, а на Московската (църковна) епархия, като само предстоятелят е български клирик, назначаван от българския синод (колективен църковен орган на управление).

По същия начин и в Букурещ Румънската православна църква предоставя на българската православна общност един храм, в който служи българският църковен представител, защото тамошният български храм междувременно е разрушен. С Гръцката православна църква такива отношения не са установени и в техния посолски храм в София по няколко пъти през годината идва гръцки свещеник да служи на най-големите празници. БПЦ обаче няма нито свой храм, нито свой представител в Гърция.

Свещенослужителите на Руската и на Румънската православна църква се изпращат от техните синоди и само се съобщава назначаването на съответния свещенослужител. Откакто имам впечатления от 60-те години насам, тези църковни представители работят в съгласуваност с посолствата на своите страни, без да са наблюдавани напрежения в двустранните ни отношения. Изключение направи игумен Филип (Василцев, служил от 2011 до 2018 г.), при когото бяха отстранени българските свещеници от руската църква (за съжаление в съгласие със Софийската митрополия). А с тях напуснаха и повечето от редовните български богомолци в храма, както и някои от руските, в знак на солидарност с българските си духовни братя и сестри. Архимандрит Васиан продължи тази политика на разграничаване и на наблягане на факта, че “това е руски храм”, коментира богословът.

“Не ми е известно да е имало официални обвинения за несвойствена дейност срещу руските църковни представители в София, с изключение на сегашния случай с архимандрит Васиан. Макар че и за неговия предшественик игумен Филип имаше такива съмнения в църковните среди, но не се стигна до взимане на някакви мерки от българските власти”, каза проф. Иван Желев.

Какво трябва да се направи оттук нататък?

“Нека политици и други хора си правят упражнения по имотни и правни въпроси. Важното е час по-скоро руската църква в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на любимите си места, сами с Бог, както и с техния небесен застъпник свети Серафим Софийски”, препоръча богословът.

Той припомни, че на втория ден след изгонването на архимандрит Васиан българският патриарх и Софийски митрополит Неофит определи свои свещеници, които да имат готовност да служат в руската църква, при положение, че тя бъде отворена. “Но това решение на патриарха е прибързано и не е съобразено с реалностите. В храма-представителство на РПЦ наши клирици могат да служат само със съгласието на РПЦ или на нейния представител. Същото важи и за храмовете на другите църкви. Макар и да служи на територията на Софийска митрополия, чуждият свещеник е автономен. Това е практиката на тези представителства. По същия начин те функционират навсякъде: в Истанбул и в Атина, в Дамаск и в Александрия, в Букурещ и Москва”, обясни проф. Иван Желев.

Според него едва ли РПЦ желае да прекъсне тези църковно-дипломатически отношения, така че със сигурност тя ще изпрати свой нов представител. Но никой не знае кога ще стане това. “Възможно е да се забавят, за да стане по-силно напрежението у нас. Похвално би било, ако патриарх Неофит вдигне телефона и се разберат час по-скоро с патриарх Кирил Московски. А нашият синод вместо да се събере веднага и да разгледа въпроса, та дано с колективния ум да се намери път към изхода от положението, още чака да му дойде датата на отдавна насроченото полудневно заседание, все едно че проблемът е някъде далече от нас. И сякаш членовете на синода, начело с патриарха не разбират, че до голяма степен решението е в техни ръце. Но за това се иска разум и желание да се постигне най-доброто за вярващите хора у нас”, коментира богословът.

<

p class=”wpematico_credit”>Powered by WPeMatico